Сказка о ершишке-плутишке

Ну, д'ет мой ч'ис'т'ил у къбъна. Къбан у хл'ив'е, а д'ет нъ пароγе стаит'. А къбан кък хът'ел выскъч'ит', дъ кък пад д'еда м'ежду нох! Д'ет с'ел в'ирхом и йед'ит. Хват'илась за дв'ер – и дв'ер и разнос и къбан йиво н'ис'ет. Йа вышла, он кък руγаица! А м'ин'е см'ех бир'ет: «Н'и руγайсъ, нын'ч'ь праз'н'ик!» А он γът: «Дъ каг жъ н'и руγацца? Т'иб'е хърашо γъγътат', а мине был'ъ къбан уб'ил!» А йа со см'иху пр'ът'ъдайу, γр'у: «Ч'ьлав'ек в'ек пражыл, н'ъ къбану н'и йезд'ил, а бох д'ъл нынч'е пъкътал'сь!»